Светла и Пламен – Поле от златна ръж

Текст и музика: Светла Илиева

Усмихнати вървяха в поле от златна ръж,
без думи си шептяха, обляни с лунен дъжд.
Погалваше ги вятърът и пееха цветята,
как нежно се прегръщаха, ликуваха сърцата.

А аз ги гледах тихо, усмихвах се и мислех,
това е най-красивото, най-хубавото чувство.

Щастлив е само този, който е усетил
какво е да обичаш и да си обичан,
за някого да бъдеш единствен на земята,
със него да откриеш езика на душата,
със него да се радваш, със него да тъгуваш,
и той да те прегръща, когато се страхуваш.

Share Button

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


× 7 = четиридесет девет

Този сайт използва услуги от Google за анализ на трафика и други трети страни, които запазват свои собствени бисквитки. С използването на този сайт вие се съгласявате с употребата на бисквитки. More Info | Close
Advertisment ad adsense adlogger